Звук.нет

Приятно прекарване на новогодишните празници! Този блог се оттегля в Банско за кратка почивка. Сняг няма, но дъждът е в изобилие.

Напоследък се усещам, че все по-често решавам дилемите, които имам, с клишета - и лични, и работни. За да стигна до дилема, значи имам две (или повече) възможни решения, които са почти идеални. Ако взема кое да е от двете решения ще съм по-добре, отколкото ако се чудя.

Ето и най-потребните ми клишета:

* "За да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца."
* Правилото 80/20 (известно като Принципът на Парето): 80% от ресурсите (време, хора, и т.н.) отиват за 20% от резултата, 80% от хората ползват 20% от нещата на пазара, и т.н.
* "Прави добро и ще получаваш добро."

Ами ако клишето те подведе? "Човешко е да се греши." :)

Докато летях за вкъщи прочетох BusinessWeek-а на един съседен пътник. Имаше статия за развитието и евтиният труд в централна Европа и ме впечатли следната графика:

Това са средните почасови заплати (обърнах ги в левове) за съответните професии в тези страни. Числата се умножават по 8-9 часа на ден и 22 дена на месец и излизат месечните заплати. Отделете малко време за да я погледнете отново..

Винаги съм знаел, че българските заплати не са особено високи. Но все съм се движил сред хора, които са сравнително заможни по българските, дори и софийските, стандарти. И на основа на този ми мироглед, смятах хората които емигрират заради парите за загубеняци, на които не им е виновна държавата, а те самите. Не познавам "средностатистическия" българин, който живее на една средна работна заплата, живее в среден апартамент, яде средностатистическата храна и т.н. А тези числа се отнасят точно за тези "средни" хора и ме шокираха доста.

Първо, очевидните неща. Един немски счетоводител получава за час, това което българският изработва за седмица. Заплатите тук са 25 пъти по-ниски от тези в Германия. Още повече пъти, когато се сравняват със щатите, където минималната работна заплата е 10-11 лева (зависи от щата) и хората, които получават сандвичи в McDonald's получават към 20. И въпреки че се бием в гърдите, когато се мерим с Румъния, по заплати ни превъзхождат с 50%-100%.

Сега, по-неочевидните. Има шанс да се превърнем в "работилницата" на Европа. В момента статуквото сред по-големите корпорации по света е такова: Индия и Китай са безкрайните източници на евтина работна ръка. Ако искаш да продаваш някакъв продукт, наемаш индийци да го измислят и да го проектират, после наемаш китайска фабрика да го произведе и да ти прати готовият продукт. Когато се говори за Китай, дори не се говори за отделни хора - наема се цял завод. Правилото е еднакво, независимо дали става дума за гуменки или за микропроцесори - индииците са умните, китайците - сръчните.

В статията на BusinessWeek, въпреки че е за цялата централна Европа, се говори много за България - може би повече, отколкото за всяка друга държава - и е описана като чудесно място. Пише колко са доволни American Standard от фабриката за фаянс в Севлиево и колко филми се снимат в България. Но като стане дума за умни хора - и за професии, изискващи въображение, се говори за Полша, където едва ли не всеки втори човек по улиците е компютърен гений. Всичко, за което ни изтъкват, са простите професии. Никъде не пише, че идват да снимат филми заради добрите ни актьори, а за мениджърите ни направо пише лоши неща.

Готови сме да станем европейският Китай - дайте ни черната работа на нас, където за цената на 2-3 работника можете да си купите фабрика. Тукашните заплати няма да се качат много, защото на мениджърите - и тукашните, и външните - така им харесва, Работниците ги е страх да искат по-високи заплати, защото са наплашени от колегите, които виждат по телевизията да стачкуват за неполучените си от Х месеца заплати, и се радват на малкото, което имат със сигурност. Стачките не помагат - видяхме какво (не) стана с учителите. А който мисли, че заплатите ще се вдигнат от само себе си, да помисли пак - за последната година външните инвестиции са се увеличили със 119% (над два пъти) и сега са около 10% от БВП, но промени в заплатите едва се усещат.

За съжаление трудно ще се обърне този процес. Статии като тази в BusinessWeek ще продължават да отварят нови работни места за работници, а висшистите без работа ще продължават да растат. Или да емигрират.

Поправка: Боби се обадил където трябва и му казали, че ръстът на външните инвестиции е 11-12% за последната година. От BusinessWeek явно са изпуснали една десетична запетая... но останалата част от този пост си важи.

Дали и ние ще си имаме нещо като dot-com бумът, които се състоя в САЩ в края на 90-те и началото на този век? Чудя се от няколко седмици по въпроса. Днес видях, че и на Петьо от Underlog му минават подобни мисли, та реших да напиша този пост.

Мисля си, че ще има бум, но интересът постепенно ще замре и няма да има финансови катаклизми, като тези в САЩ.

Първо, моделът на интернет бизнеса никога не може да е толкова успешен в България, колкото е в САЩ. Целият смисъл на интернет бизнеса е да пестиш от голямото количество клиенти, поръчки и т.н. Ако продаваш нещо в магазин и можеш да обслужваш 100 клиента на ден, за да обслужваш 1000 трябва да отвориш десет магазина. В интернет не е така - разходите за обслужване на един клиент са (почти) същите като тези за обслужване на цялата страна. Разликата е, че в САЩ хората с достъп до интернет - и потенциални клиенти на въпросният интернет бизнес - са над сто милиона (над 50%), а тук са около седемстотин хиляди (9%). Възможните печалби са доста по-малки. Всъщност телефонният бизнес - било то през WAP или гласови обаждания - би бил много по-сполучлив в България, отколкото интернет бизнесът, но в момента е доста слабо развит. Но да не се отмятам...

Второ, българската фондова борса въобще не е толкова развита, колкото са американските, а без добра борса такъв балон трудно става. Българската борса мирише на шуробаджанащина отвсякъде. Има доста малки предприятия, чиито месечен оборот на търгувани акции е от смешния порядък на няколко стотин лева (под 0.05% от капитала). Внимание се обръща единствено на големи компании, като БТК и "Боровец" АД. Може да каже, че средния български борсов е много по-кадърен от американският му аналог, понеже разбирането и влизането на пазара е много по-трудно. В Щатите всеки с няколко стотин долара и копие на "Investing for Dummies", или подобна книга, може да играе на борсата. Тук не е баш така.

Трето, борсовата катастрофа в щатите след dot-com бумът е създала световно-известен прецедент. Всеки знае за нея и хората са уплашени да не се повтори.

Въпреки това интернет бизнесът в България безспорно се развива - наблюдава се доста раздвижване в този отрасъл. Домейните в областа .bg се регистрират на поразия, а само преди няколко години бяха смятани за безбожно скъпи и масово се регистрираха по-евтините домейни като neshto-bg.com. Добрите домейни дори се препродават - например за ползването на topsport.bg се плащат по 10,000 лв. на година.

Наскоро две интернет компании се появиха и на фондовата борса. Инвестор.БГ Груп, собственик на Investor.bg, Dnes.bg и Start.bg направи IPO (първото въобще за България) в средата на 2004-та. Година по-късно ги последва Web Media Group, собвственици на News.bg и TopSport.bg. За последното тримесечие първата компания е обявила малка загуба, а за втората не можах да намеря информация. И тук нещата са малко смешни - на "пресконференцията" по случай IPO-то на Web Media Group присъствал единствено репортер от Investor.bg.

Та има бъдеще интернет бизнеса тук. Ще се развие, ще се появят няколко големи компании в бранша. Но дори да се създаде балон и да пукне, никой няма да разбере. Никой, освен 50-тината програмиста, които ще трябва да си намерят нова работа.

Това е коледния подарък на "Български пощи". Идеята е страхотна. Хем е прилична маркетингова акция в полза на Пощите, които вече не са толкова популярни с появата на SPEEDY и Сити Експрес, хем хиляди деца ще се зарадват след като за първи път получат отговор от добрия старец. Който го е измислил това трябва да му се вдигне заплатата. :)