3.14
Вчера се прибрах вкъщи, измих си зъбите, облякох си пижамата и отидох в кухнята за да изпия чаша вода преди лягане. Микровълновата твърдеше, че часът е 3:14 – числото пи – и се сетих за филма, който гледах наскоро. Казва се Pi. Според мен е доста подобен на A Beautiful Mind, с бонуса, че не е поредния холивудски филм, претендиращ за много дълбока идея, а по-скоро независима арт-продукция с нищозния за Холивуд бюджет от $60,000. Целият филм е сниман на черно-бяла лента и ясно личи голямата зърност на лентата (вероятно Kodachrome или нещо подобно). Това придава някакво странно чувство за реализъм на филма, което липсва при повечето от новите черно-бели заглавия, като Sin City например, които са снимани на цветна лента и са превърнати в черно-бели при монтажа. Но както и да е – зърността на лентата въобще не е най-важното качество на филма.
Във филма се разказва за науката, която не е разрешено на човек да опознае. Малко ми напомня на ябълковото дърво в Райската градина. И в Библията и в Pi започват неприятности след като отхапеш от плодовете на дървото на познанието. Главният герой се мъчи да открие повторяемостта в природата и в нещата, създадени от човека, като религията, борсата и прочие. Но когато открива търсената закономерност разбира, че въобще не е било негова работа да я открие и се отказва от науката като цяло.
Никой не е достигал пълното знание, освен Адам и Ева (но това, разбира се, е само мит). Да вземем например строежа на материята. Първо е станало ясно, че материята е построена от атоми, за които се е вярвало, че са неделими. После се е оказало, че в атомите има неутрони, протони и електрони. В последствие, те са били създадени от кварки, после са се появили мезоните, муоните, анти-муоните и сумата и други частици, чиито имена дори не помня. На всеки няколко години се открива ново ниво в строежа на материята. Дали след 10, 100 или 1000 години някой учен ще се появи по телевизията и ще обяви, че е открита най-основната субатомна частица, която е напълно неделима? Не вярвам. Винаги ще има още едно ниво на частици, за които учените тепърва ще трябва да измислят имена.
Човечеството не трябва да добива пълното знание, защото това би означавало край на цивилизацията. В момента цялото развитие на цивилизацията се дължи на това, че едни хора знаят повече от други и всеки има интерес да увеличи знанията си. Затова още от древността войните почти винаги са се печелили от армията с по-добри оръжия и с по-добра тактика, тоест с повече знания. На това е базирана и икономиката. За да стане един човек по-богат, някой друг (с по-малко знания) трябва да загуби пари.
Но ако всички хора знаеха всичко, икономиката щеше да блокира, защото никой няма да е достатъчно глупав за да си загуби парите. Войните ще започнат да се водят с ръкопашен бой, защото по стратегия и снаражение всички армии ще са равни и се различават само по физическа сила. Без икономика и технологии човечеството ще се върне в първобитните времена и всичко ще започне отначало. Повторяемост.