Край на пиратството или една баничка
Как един минимален данък може да ни направи световен лидер по борба с пиратството.
Няма нужда да ви обяснявам колко хубаво беше преди НСБОП да орежат free сайтове като data.bg i ftlbg. Това, че нещата са безплатни не беше единствения им плюс. Имахме моментален достъп до всякаква медия. Дори да преглътна това, че трябва да си плащам за да си купувам песни от iTunes, пак остава проблема, че може да си купя нещо, в последствие да се окаже, че не ми се слуша. Пробвах и услуги като Napster i Yahoo! Music Unlimited, при които можеш срещу фиксирана месечна такса да слушаш легално всичката музика в каталога им. Но там изборът е ограничен. Тези услуги са насочени към американци. Излишно е да казвам, че не намерих и една българска песен. Та това беше плюса на free сайтовете. Имаше музиката, която ми е интересна на мен и на българите, а не която са ми селектирали от другата страна на света.
Друго, което ще липсва на някои хора след затварянето на free-тата, е работата им. Още е твърде рано да се усети, но постепенно ще намаляват нуждите на интернет доставчиците от хора. Интернет доставянето до сега беше голям бизнес в България. На времето България беше една от първите в света по брой на интернет доставчици на глава от населението. Много хора си изкарват хляба по този начин. Освен това peering-а в България е на много високо ниво. Каквито скорости постигам в България с моя интернет за 40 лева на месец в щатите не мога да ги достигна и с най-скъпия DSL или кабелен интернет (а те стигат до стотина долара месечно). Всичко това е благодарение на free сървърите. Когато често теглиш музика или цели филми можеш да усетиш, че връзката ти е бавна. И някой конкурент на сегашния ти доставчик може да ти предложи по-висока скорост. Заради конкуренцията България се опаса с едни хубави дебели оптични кабели. Но когато спряха free сървърите около половината трафик по тези кабели изчезна. Следователно трябват по-малко кабели, по-малко интернет доставчици и по-малко работни места.
Излиза, че интернет индустрията губи, а не е ясно къде е печалбата. Откакто са спряни free сайтовете никой не е забелязал огромни опашки пред музикалните магазини, които и без това намаляват като бройка. Спирането на нелегалната музика няма да увеличи купуването на легална такава. Американските лейбъли постигнаха своето и спряха фрий сайтовете, но от това едва ли ще спечелят. Някои хора ще почнат да си теглят торенти, а тези които не знаят как просто ще слушат по-малко музика. А българските изпълнители отдавна са спрели да чакат големите пачки от директни продажби и разчитат на рингтонове, реклами, дрехи и прочие. Те са по-наясно, че все още легалната музика е скъпо удоволствие за българите. С една средна заплата тук могат да се купят 30-40 албума, докато в щатите числото е към 200-300.
Това, което предлагам, е в България да има данък за музика. Преди някой да се оплаче, че само още един данък му трябва, да кажа, че това си е нормална практика. Във Великобритания има данък за радио и телевизия. Резултатът? BBC, една от най-големите и най-респектираните медии в света, с няколко телевизионни канала и още повече радиа, а и доста добър и обширен сайт. Този данък стига изцяло за издръжката на BBC и за това по каналите им никога не се излъчват реклами и са независими от интересите на тази или онази корпорация. Всеки великобританец плаща данъка. Може да имаш сателитна чиния и да гледаш само Sky, но пак си плащаш. И никой не се оплаква, защото вижда колко добре се използват парите му.
Българският данък (наречен примерно "Данък авторско право") ще гарантира, че ние пак ще можем да си дърпаме музика от free сайтовете (но вече легално), а чуждите музикални компании ще си получават парите, та дори ще останат и за българските им колеги. Хем вълка сит, хем агнето цяло, хем и много други неща.
Интернет индустрията ще се развие още повече и вече няма да трябва да плаща подкупи на полицаите. Няма да има нужда и да се крие от тях. Всички тези разходи и пропуснати ползи ще могат да отидат за инвестиции в по-полезни неща. Българската музикална индустрия ще започне да има реални печалби. Целият републикански бюджет за борба с погазването на авторски права ще може отиде за по-добри цели. И от Европейския съюз ще са доволни, защото изведнъж ще имаме най-ниския процент на музикално пиратство в Съюза.
Да направим няколко сметки. Наскоро Yahoo! пусна услуга, която дава неограничен достъп до музиката срещу $5 на месец. Да кажем, че от тези пари всеки месец $1 отива при Yahoo! и $4 отиват при музикалните компании за да са доволни. Но това е по американски цени. Там един диск струва около $13, тук струва 10 лв. Значи вместо $4 на месец ще бъде около $2 на месец за всеки активен ползвател или $24 на година.
А колко са активните ползватели? Според НСИ 9% от домакинствата имат достъп до Интернет. Да кажем, че 30% от тези домакинства теглят редовно музика от free сайтове. Процента може да ви се струва нисък, но повече от половината от тези 9% са на dial-up връзка и възможноста им да дърпат музика е силно ограничена. От 3.7 милиона домакинства 111,000 влизат в бройката. По $24 за всяко прави $2.66 милиона годишно. Делено на 1.2 милиона данъкоплатци прави по $2.22 на година. Или 3.5 лв. на година. 30 стотинки на месец, 1 стотинка на ден, и т.н. А пък ако се раздели на домакинство (защото всяко домакинство плаща данък сгради, данък смет и т.н.), прави 80 стотинки на година. Една баничка.
Или аз смятам по-зле от третокласник или само 80 стотинки ни делят от това да има всеки достъп до колкото музика иска и да просперират интернет и музикалната ни индустрии.
Събраните пари ще се раздават на музикалните компании. Отговорноста на всеки фрий сайт ще бъде да следи музиката на чия компания се тегли най-много, за да се знае после кой колко пари получава.
Защо всички да плащат данъка ли? Защото Гошко от квартала отива при приятеля си Пешо, за да му запише 2-3 CD-та с музика. А защо само музика, а не филми и софтуер? Защото музиката е по-евтина и по-лесно ще се преглътне от населението, поне отначало. И защото музикалната индустрия страда, докато филмовата просперира. В София за всеки затворен музикален магазин се отваря по едно кино. Освен това никой нищо не каза на free сайтовете за филмите, софтуера и игрите, които помещават. Всичко беше заради музиката. Арена, например, която предлага филми и игри, но не и музика, остана непокътната. Някой ден и до филмите ще стигнем.
Идват избори и да видим коя партия ще обещае такова нещо. И по-интересно, коя ще го изпълни.