юли, 2005
Ако някой се е опитвал наскоро да измисли име на сайт, е видял колко трудно е да се намери свободен домейн. От много време има фирми, които регистрират домейни само за да заливат с реклами заблудените юзъри, случайно попаднали на тях, но напоследък това се прави в абсурдно големи мащаби. Според мен повече от половината домейни са регистрирани с такава цел. Когато измислях име на Искам.org, .com и .net вариантите бяха заети точно от такива рекламни страници.
Нищо чудно, при положение, че .com домейните стават все по евтини. Цените им вече стигат под $5 и с една нормална американска заплата могат да се купуват по 10,000 домейна на година.
В България не е точно така. Цифрови системи, разпоредителите за .bg домейните, може да са малоумници, да имат адски високи цени, абсурдно бюрократични правила (до скоро трябваше да се попълни хартиен формуляр и да се прати по физическата поща за да получиш виртуален домейн), да забранят на Hewlett-Packard България да регистрират hp.bg, защото било много популярно име, и пр. Но единственото добро за тях е, че са успели да задържат .bg областта сравнително чиста. Така когато на някой наистина му трябва домейн, той няма да е зает от глупава страница с реклами.
Интересно е, че напоследък се появяват и оригинални домейни като hamali.com, snimka.bg, parket.bg и prozorec.bg, последните два от който са просто електронни визитни картички. Дали не ни очаква една родна Интернет революция след... 5-6 години?
21 юли, 2005 ·
3 коментара

(натисни за да увеличиш снимката)
Не, на нито една от снимките не съм аз. :)
Това е Случайната, една варненска блогърка (може би и единствената). Причината да я изтапанча на първа страница, е че поне за мен на трите снимки има съвсем различен човек, а всъщност разликата е само в косата. На лявата снимка има забавна, леко палава жена с желание да бъде различна и самостоятелна. На средната има интелектуалка, вдлъбена в себе си, която иска да сподели света си само с неколцината избрани. На дясната има мила и добродушна жена, която след работа се прибира да си гледа децата. И все пак са един и същи човек...
Или аз съм извратен косоман (още не са ми измислили латинско определение), или косата наистина определя вида и излъчването на човек повече от всеки друг външен белег. Дори Шекспир, когато описва своята грозновата смугла лейди, започва от косата й. Не, че един англичанин, живял преди сумата и векове, разбира нещо...
21 юли, 2005 ·
1 коментар
19 юли, 2005 ·
няма коментари
Към края на миналата седмица ми хрумна една идейка и след един уикенд програмиране се появи Искам.org. Отиваш на сайта, обявяваш какво искаш и можеш да дискутираш, да дебатираш, и пр. Всеки път, когато поискаш нещо гласуваш за него.
Ще видя до къде ще стигне идейката - има много възмозни употреби, но не знам дали ще бъдат възприети от хората.
Докато писах кода си взех няколко поуки. Първо, следващият път ще ползвам някакъв Model View Controller framework - стига съм халаствал. Ruby on Rails изглежда доста апетитно, само че не ме влече ученето на нов език. И все пак, това филмче за Rails е много впечатляващо. Намерих версия на Rails, преведена на PHP. Казва се Cake. Не ми харесва изчанчения синтаксис, та може да си напиша мой си framework. А вече съм замислил и следващия сайт. Доста интересен ще бъде. Ще бутам обвивката, както казват американците.
Другото е да си водя повече документация и бележки докато пиша. Backpack е много удобна уеб-базирана услуга за водене на бележки, списъци и всякакви неща, които може да потрябват при правенето на малък проект. Ето, например, списък с недовършените неща по Искам.org.
И все пак важното е да искаш червеното хапче.
19 юли, 2005 ·
3 коментара
Братята-журналисти от New York Times докладват, че много хора предпочитат да си изхвърлят компютрите, вместо да се борят с вируси, spyware и т.н..
Само в Америка може да има такова нещо! И да ви кажа, съвсем не си го смучат от пръстите братята журналисти. Зимата с очите си видях как един състудент в Бостън си изхвърли сносния Dell-ски лаптоп, защото имаше твърде много вируси.
Там никой и не е чувал, че може да се преинсталира Windows - гледат те като марсианец. Компютрите им са за еднократна употреба. Направо се учудвам, че не си сменят колата като спукат гума.
19 юли, 2005 ·
няма коментари