Богомил съобщава, че е излязъл новия брой на Списание.ком. На който са му мътни PHP-то и Perl-a да хвърли едно око и един bookmark. Мен обаче друго ми е интересно...
Момчетата имат невиждан ентусиазъм за списание, от което не печелят и лев (предполагам), но е срамота издателите на списание за Интернет и компютри въобще да не схващат уеб-а като среда за публикуване.
Списанието се разпространява в PDF формат, компресиран в .zip или .tar.gz. Каква е логиката? За да го прочетеш ти трябва WinZIP и Acrobat Reader, когато можеше да си го четеш в направения за целта браузър. Някои хора биха добавили, че PDF е затворен формат, дрън, дрън, дрън, но това не е важното. Просто мястото на списанието е в уеб сайта, написано на HTML.
Съдържанието на PDF-а въобще не прилича на списание, а по-скоро на PDF-нат Word документ. Като е PDF поне можеха да се възползват от възможностите му за малко по-разчупен дизайн. Дори page breaks да имаше щеше да е добре. И пак, уеб сайтът, който не служи за много, освен да ти каже откъде да си свалиш PDF-а, е доста по-приятен на външен вид от самото списание.
Но не става дума само за външния вид. Уеб страниците имат много плюсове спрямо печатните издания, като линкове, интерактивност и пр.
А какво ще стане с Интернет търсачките? Пешо иска да знае как се праща е-мейл от Perl, отива в Google, търси, но така и не намира доброто упътване в Списание.ком, защото е скрито в PDF, замаскиран в .zip файл. Никоя търсачка не си прави труда да чете .zip файловете за да се увери, че вътре няма нищо интересно.
Извод: като правите уеб списание го правете за уеб-а. :)
- 1/3 кофичка майонеза
- 1 консерва риба тон (с вода или с олио, не с доматен сос)
- лимон (или лимонов сок)
- хляб
Течността от консервата се изцежда, рибата се надробява и се смесва с майонезата. Добавя се лимонов сок. И си го мажете на филийки. Става за секунди, а е доста вкусно.
Диалог по време на наводненията в Пловдив:
-- Страх ли ви е?
-- Страх ме е, даже много ме е страх, защото съм застрахователен агент!
(Свито от Георги)
Прави добро и ще получаваш добро. Но ако взимаш парите на хората не можеш да очакваш нищо. Крайно време е хората да го научат...
Хайде на хостинга, топъъъл-топъл!
Трябва ни повече от shared hosting, но по-малко от цял сървър само за мен и Петър, за това взехме един dedicated сървър от ThePlanet и сега разпродавам остатъка. За да не се пренаселва сървъра, акаунти ще получат само първите 5 желаещи. Цената е $15 на месец.
Сървърът е:
* Dell машина
* Pentium 4, 2.4 Ghz
* 1GB RAM
* 2×80GB 7200RPM дискове
* 1200GB месечен трафик
* Персонална 10Mbps мрежова връзка от ThePlanet (ping shtrak.zvuk.net или дръпнете този 100mb файл за да видите скоростта)
* Натоварването (load-а) рядко се качва над 10%
* Ежедневни off-site бекъпи (от септември нататък)
Софтуер:
* RedHat Enterprise Linux 4 (с всички ъпдейти и алабалщини)
* Apache 2
* PHP 5.1
* MySQL 4.1
* Postfix/Cyrus/SquirrelMail
* AWStats
Получавате:
* Unix акаунт със SSH и SFTP достъп
* Електронна поща (SMTP/POP3/IMAP + webmail) със SSL
* Уеб хостинг
* MySQL достъп (чрез phpMyAdmin)
* Уеб статистика
* Почти-root достъп (ако ви трябва някаква специална настройка или допълнителна програма, казвате и я слагам)
Няма твърди ограничения откъм мястото, трафика и броя домейни. Стига да не правите глупости, да не хоствате нелегални неща и да не се увличате (примерно да заемете 3/4 от дисковете) няма проблем.
За заинтересованите адресът е alek@zvuk.net.
200 съвета за домакинството. Повечето са толкова хитри, че направо не мога да ги повярвам, но ще ги пробвам. Идеално за хора, които живеят сами.