Звук.нет

Докато летях за вкъщи прочетох BusinessWeek-а на един съседен пътник. Имаше статия за развитието и евтиният труд в централна Европа и ме впечатли следната графика:

Това са средните почасови заплати (обърнах ги в левове) за съответните професии в тези страни. Числата се умножават по 8-9 часа на ден и 22 дена на месец и излизат месечните заплати. Отделете малко време за да я погледнете отново..

Винаги съм знаел, че българските заплати не са особено високи. Но все съм се движил сред хора, които са сравнително заможни по българските, дори и софийските, стандарти. И на основа на този ми мироглед, смятах хората които емигрират заради парите за загубеняци, на които не им е виновна държавата, а те самите. Не познавам "средностатистическия" българин, който живее на една средна работна заплата, живее в среден апартамент, яде средностатистическата храна и т.н. А тези числа се отнасят точно за тези "средни" хора и ме шокираха доста.

Първо, очевидните неща. Един немски счетоводител получава за час, това което българският изработва за седмица. Заплатите тук са 25 пъти по-ниски от тези в Германия. Още повече пъти, когато се сравняват със щатите, където минималната работна заплата е 10-11 лева (зависи от щата) и хората, които получават сандвичи в McDonald's получават към 20. И въпреки че се бием в гърдите, когато се мерим с Румъния, по заплати ни превъзхождат с 50%-100%.

Сега, по-неочевидните. Има шанс да се превърнем в "работилницата" на Европа. В момента статуквото сред по-големите корпорации по света е такова: Индия и Китай са безкрайните източници на евтина работна ръка. Ако искаш да продаваш някакъв продукт, наемаш индийци да го измислят и да го проектират, после наемаш китайска фабрика да го произведе и да ти прати готовият продукт. Когато се говори за Китай, дори не се говори за отделни хора - наема се цял завод. Правилото е еднакво, независимо дали става дума за гуменки или за микропроцесори - индииците са умните, китайците - сръчните.

В статията на BusinessWeek, въпреки че е за цялата централна Европа, се говори много за България - може би повече, отколкото за всяка друга държава - и е описана като чудесно място. Пише колко са доволни American Standard от фабриката за фаянс в Севлиево и колко филми се снимат в България. Но като стане дума за умни хора - и за професии, изискващи въображение, се говори за Полша, където едва ли не всеки втори човек по улиците е компютърен гений. Всичко, за което ни изтъкват, са простите професии. Никъде не пише, че идват да снимат филми заради добрите ни актьори, а за мениджърите ни направо пише лоши неща.

Готови сме да станем европейският Китай - дайте ни черната работа на нас, където за цената на 2-3 работника можете да си купите фабрика. Тукашните заплати няма да се качат много, защото на мениджърите - и тукашните, и външните - така им харесва, Работниците ги е страх да искат по-високи заплати, защото са наплашени от колегите, които виждат по телевизията да стачкуват за неполучените си от Х месеца заплати, и се радват на малкото, което имат със сигурност. Стачките не помагат - видяхме какво (не) стана с учителите. А който мисли, че заплатите ще се вдигнат от само себе си, да помисли пак - за последната година външните инвестиции са се увеличили със 119% (над два пъти) и сега са около 10% от БВП, но промени в заплатите едва се усещат.

За съжаление трудно ще се обърне този процес. Статии като тази в BusinessWeek ще продължават да отварят нови работни места за работници, а висшистите без работа ще продължават да растат. Или да емигрират.

Поправка: Боби се обадил където трябва и му казали, че ръстът на външните инвестиции е 11-12% за последната година. От BusinessWeek явно са изпуснали една десетична запетая... но останалата част от този пост си важи.