Мило дневниче,
Извинявай, че напоследък си стоиш само и си въртиш безкраини цикли докато аз се занимавам с други неща. Вече няма да ти пиша само на пълнолуние, а малко по-често (поне докато не ми писне пак). Читателите пак ги чака периодичен нонсенс на малки парченца.
Днес си предадох последния доклад/есе за 2005-та и съм свободен като птичка (или пчеличка) до 17-ти януари 2006-та. Сега вече мога да се занимавам с по-интересни неща. Например да се избръсна най-после.
Другият петък хващам най-после самолета за вкъщи. Чакат ме семейството, приятели, снегът (надявам се) и шопската салата.
Отметка: Обичам шопската салата, мастика ледена да пия...