Вертикални и хоризонтални организации
"Голямата" новина на деня е, че Google пуснаха четец за RSS емисии в GMail, техният e-mail клиент. Въпросният четец е бил в бета версия, видим само за някои от потребителите, от почти година, но няма да си говорим за бетите днес.
С този четец продуктите на Google, които се занимават с RSS, станаха пет и всеки работи сам за себе си. Можете да четете емисии в GMail, чрез Google Desktop, чрез Google Reader, чрез персонализираната начална страница. За съжаление, всеки от тези продукти има собствен списък с емисии, за които е абониран въпросният човек. Ако се абонирам за нещо в Google Desktop, то няма да се появи автоматично в Google Reader или в някои от другите продукти. За да се абонирам в GMail или в персонализаният homepage е достатъчно да напиша името на сайта на английски. В Desktop трябва да напиша интернет адреса на сайта, а в Reader трябва да напиша директно адреса на самият RSS файл, което е съвсем аборигенско. А пък когато намеря някой блог в Google Blog Search никъде няма логичното бутонче "този блог ми харесва, абонирай ме". Пълна каша...
Причината за това е, че Google e хоризонтална компания. Въпреки че имат сумата и идеи за повишаване на продуктивността, като перални и детска градина в офисите на фирмата, и дават на служителите да работят по собствените си идеи 20% от времето, им липсва комуникация между отделите. Мога да си представя как групата програмисти, отговорни за GМail, са решили да добавят RSS четец и са задали на един от служителите да прави това, което вече три пъти е направено в компанията, без да се интересуват от другите отдели. Може би това е резултат на нехайство, може би е резултат на вътрешно-фирмена конкуренция - всеки иска да надхитри другият за да си запази работата.
Едва ли в Google има повече от 4-5 нива на йерархията между най-нископлатеният работник и CEO-то. Компанията расте настрани, не нагоре. За да се избегнат положения, като това с RSS, трябва да мислят по-вертикално. Би им помогнало да имат отдел, отговорен за интеграцията, който едновременно следи какво правят всички други отдели. Когато разберат, че някоя група прави поредния RSS четец, ще им кажат, че това вече е направено, и трябва да се свържат с еди кого си за да обединят усилията си. Всеки човек от въпросният интеграционен екип може да си има собствена "специалност", например новини, търсене, комуникации, и т.н., и да се знае, че преди да направиш нещо свързано с новини трябва да говориш със съответният човек. Не само се спестява работа, но и се създава по-удобен продукт за крайния потребител.