За клишетата
Напоследък се усещам, че все по-често решавам дилемите, които имам, с клишета - и лични, и работни. За да стигна до дилема, значи имам две (или повече) възможни решения, които са почти идеални. Ако взема кое да е от двете решения ще съм по-добре, отколкото ако се чудя.
Ето и най-потребните ми клишета:
- "За да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца."
- Правилото 80/20 (известно като Принципът на Парето): 80% от ресурсите (време, хора, и т.н.) отиват за 20% от резултата, 80% от хората ползват 20% от нещата на пазара, и т.н.
- "Прави добро и ще получаваш добро."
Ами ако клишето те подведе? "Човешко е да се греши." :)
24 декември, 2005
3 коментара за “За клишетата”
Редовни четива: !title /
Aaron Swartz /
Аnima /
Еленко /
Лозари-Винари /
Нож и виличка /
Петър /
Трънки и блогинки /
Freakonomics /
Indexed /
Inhabitat /
JD /
Jeremy Zawodny /
Kottke /
Marginal Revolution /
Mark Pilgrim /
New York Times /
pro_01 blog /
Reason Magazine /
SpringWise /
The Economist /
и други...
Ако трябва да сме точни, това последното звучи така “Човешко да се греши, божествено - да се прощава” ;)
окей де, а “20% от ресурсите отиват за 80% от резултата” не звучи ли по-различно, макар и същото..
Да. 80% от входа отиват за 20% от изхода, а останалите 20% от входа отиват за 80% от изхода.