Руса капачка
(от Димитър Шумналиев)
- Значи в осем пред кино "Славейков" - каза тя и затвори телефона.
Подобни обаждания не можеха да притеснят писателя. Непозната читателка на двадесет години. Много важно!
Качи се в колата, паркира до Солунската градинка, пое към киното. Вечерта ухаеше на люляк, на нимфетки и коктейл с пина колада.
- Здравейте! - възкликна неизвестната читателка и подаде ръка. - Познавам ви от телевизията...Хайде едно кафе в "Шапките".
На четиридесет и пет години никоя хубост не можеше да изненада писателя : руси коси, бяла кожа, изумрудени очи, ухание на кокосов орех. Особен парфюм! - отбеляза той и пак погледна в лицето й. Боже господи, каква невинност!
- Малко съм луда на тема книги - отпи от кафето тя.
Плътни устни! - отбеляза той.
- Следвам математика. Втори курс. Искам да кажа, че още не съм разочарована. Всички твърдят, че това става по-нататък... Нали знаете защо си позволих да ви се обадя? Защото във вашия последен роман открих доказателство за теорията на невидимите равнини.
- Моля! - писателят така рязко извъртя ръка към момичето, че чашата се обърна. Няколоко капки кафе паднаха върху копринената пола.- О, извинете!
Има го и в сборникa на Шумналиев, "Шивачката на очи", издание на ИК "Труд".