Между нотите
Впечатляващо видео от TED (една конференция, за да отида на която бих си дал малкия пръст) разказва за състава на музиката извън самите ноти.
Една от темите, които госпожица Глени (Глини?) засяга, е атмосферата и шума, които се чуват в един запис и как те влият на настроението на парчето. Студийните записи са съвсем фригидни откъм странични шумове, така че ако и самата песен е плоска, не се получава нищо. Но нередактиран запис на домашно изпълнение, дори и на най-проста песен, може да е много по-силно, защото всичкия страничен шум, плюс начина по който изпълнителя реагира, увеличава bandwidth-а на музиката. Да не говорим, че е почти като да ти пеят вкъщи.
Ако не ви се гледа цялото видео (30 мин. е), гледайте последните 5 минути, където има изпълнение на ксилофон. Винаги съм си мислил, че ксилофона е доста тъп инструмент (като малък имах такъв и не можех да изкарам никаква мелодия от него), но изпълнението е впечатляващо.
PS Глени е глуха, което прави цялата история много по-интересна.
Това мога да го сравня с домашните и студийните албуми. Пример: Clap Your Hands Say Yeah!
Първият им албум е супер, защото е записан в домашна атмосфера, не е пресиран по никакъв начин.
Вторият е студиен и му личи. Нищо, което да ти грабне ухото. Сякаш хората не са те.