

Когато проблемите са над възможностите ни, често ги пращаме в НДП полето ни. Почти всеки ден чета за поредния атентат в Близкия Изток, но понеже са толкова чести просто губят значението си. Същото важи и за България. Поради начина ми на живот напоследък, представите ми за “модерна” България покриват триъгълника между софийското летището, Бояна и заведенията в центъра. Добре е от време на време да се подсещам какво има отвъд този район. Един съученик от колежа е направил филм за ромите в България, който спомага точно за това. Поучителен е.
PS Можеш да познаеш въпросния съученик по trademark физиономията му зад финалните надписи.
Цена: 0 лв.
Навремето започнах Искам.org и се получи интересен сайт с прилична посещаемост за български сайт от такъв тип. След няколко месеца му видях сметката по невнимателност (деца, правете бекъпи) и оттогава домейна си стои неизползван. За това предлагам адреса безплатно на нов стопанин.
За да получиш домейна, само трябва да ми пратиш идея какво смяташ да правиш с него. Ще го насоча към който сървър ми кажеш. Условието е 1 година самият домейна да стои под мой контрол. Ако след 1 година нещата са ОК (не си го обърнал на порно сайт, например), прехвърлям домейна изцяло на твое име. Capiche?
Vacancy е холивудски опит за хорор филм. Рекламираха го много, та реших да го погледна.
Героите пътуват из средата на нищото, когато колата им започва да издава странни звуци. Спират на първата бензинонстанция, където уж им оправят колата, но след километър тя умира съвсем. Връщат се и оставят за вечерта в селцето. Мястото е като извадено от 50-те и изглежда доста подозрително. Нападат ги трима изкукали американски селяни, които обичат да убиват хората за да отмъстят за насилието срещу тюлените в Северно море (?!). Почва кютек. По едно време се опитват да избягат през един подземен тунел. Повечето ги избиват, но накрая остава жена, която се спасява.
Леко напомня на един друг касов филм от преди 2 години, House of Wax. Историята там протича горе долу така:
Героите пътуват из средата на нищото, когато колата им започва да издава странни звуци. Спират на първата бензинонстанция, където уж им оправят колата, но след километър тя умира съвсем. Връщат се и оставят за вечерта в селцето. Мястото е като извадено от 50-те и изглежда доста подозрително. Нападат ги двама изкукали американски селяни, които обичат да убиват хората за да ги препарират и да си правят музейче с восъчни фигури (?!). Почва кютек. По едно време се опитват да избягат през един подземен тунел. Повечето ги избиват, но накрая остава жена, която се спасява.
Та да, двата филма са брутални еднакви. Една от малкото разлики е в главната героиня.
Ако ти се гледа тази в ляво, гледай Vacancy. Ако предпочиташ дясната, House of Wax е твоят филм.
А ако ти се гледа малко по-неклиширан филм, препоръчвам The Contract с Морган Фриймън. Идеята е оригинална, екшън сцените са на ниво, без да са прекалени и героите са добре развити. Съспенсът си стои до последната сцена. Като бонус е сниман на Витоша. Морените имат роля в сюжета. Доста яко.

Неугледните слушалки до излезлият от мода iPod са най-доброто ми акустично преживяване. Тайната на слушалките са жълтите дунапрено-подобни накрайници, които изолират външния шум.
Преди да си сложиш слушалките, овалваш дунапрените между пръстите си и бързо ги поставяш в ушния канал. За няколко секунди те се разтягат и плътно прилепват по вътрешността на ухото, като не пропускат звуците от вън. Ефектът е странен отначало - чуваш си стъпките в главата, може дори да имаш проблем с равновесието. Но ходиш по улицата в пълна тишина, заради което няма нужда да надуваш музиката. В автобус можеш да усетиш вибрациите с тялото си, но не и да ги чуеш. В самолет са безценни. Удобни са и ако искаш да те блъсне кола.
Акустично, слушалките са съвсем равни в целия спектър - басите не са надути като на повечето тапи, защото няма нужда. Подходящи са независимо дали ти се слуша за Люси, Ставри, Ангелина или Калина. Заради изолацията на шума ще започнеш да откриваш части от музиката, които никога до сега не си могъл да чуеш.
По принцип слушалките са скъпички, но сега е може би най-добрият момент да се купят, защото Shure изкарват нова серия, която представлява горе-долу същите говорители, вкарани в пластмаси с нов дизайн. За това цените падат и E3c могат да се донесат от чужбина за малко над 100 лева. Ако трябва да съм честен, по-ниският модел (E2c) е по-добрият избор за парите. Цената е 2/3 от E3c, качеството на звука е почти същото, дизайнът не е толкова фригиден и идват с 3 (вместо 1) комплекта дунапрени в различни размери. Недостатък е, че E2c свистят при силен вятър, докато тройките - не.
ПС Чувал съм, че с най-обикновени слушалки, комплект тапи за уши и малко сръчност се постига горе долу същия ефект.