Shure E3c
Неугледните слушалки до излезлият от мода iPod са най-доброто ми акустично преживяване. Тайната на слушалките са жълтите дунапрено-подобни накрайници, които изолират външния шум.
Преди да си сложиш слушалките, овалваш дунапрените между пръстите си и бързо ги поставяш в ушния канал. За няколко секунди те се разтягат и плътно прилепват по вътрешността на ухото, като не пропускат звуците от вън. Ефектът е странен отначало - чуваш си стъпките в главата, може дори да имаш проблем с равновесието. Но ходиш по улицата в пълна тишина, заради което няма нужда да надуваш музиката. В автобус можеш да усетиш вибрациите с тялото си, но не и да ги чуеш. В самолет са безценни. Удобни са и ако искаш да те блъсне кола.
Акустично, слушалките са съвсем равни в целия спектър - басите не са надути като на повечето тапи, защото няма нужда. Подходящи са независимо дали ти се слуша за Люси, Ставри, Ангелина или Калина. Заради изолацията на шума ще започнеш да откриваш части от музиката, които никога до сега не си могъл да чуеш.
По принцип слушалките са скъпички, но сега е може би най-добрият момент да се купят, защото Shure изкарват нова серия, която представлява горе-долу същите говорители, вкарани в пластмаси с нов дизайн. За това цените падат и E3c могат да се донесат от чужбина за малко над 100 лева. Ако трябва да съм честен, по-ниският модел (E2c) е по-добрият избор за парите. Цената е 2/3 от E3c, качеството на звука е почти същото, дизайнът не е толкова фригиден и идват с 3 (вместо 1) комплекта дунапрени в различни размери. Недостатък е, че E2c свистят при силен вятър, докато тройките - не.
ПС Чувал съм, че с най-обикновени слушалки, комплект тапи за уши и малко сръчност се постига горе долу същия ефект.