Звук.нет

Изпуснах да пиша за Blog Action Day, но наскоро чух интересен факт - за да стигне един литър портокалов сок до трапезата ти отиват около 2 литра дизелово гориво. Не знам дали са точно 2 литра, но определено има нещо вярно. За това се разрових из хладилника и прегледах откъде са продуктите, които купувам редовно.

Оказа се, че газираната вода, която пия обикновено, идва от Римини, Италия. Пътува на запад до Тексас, където се бутилира, и после се връща на изток до Бостън, общо изминавайки над 14 хиляди километра. Други популярни марки вода тук се бутилират във Франция и в планината островите Фиджи (!). Взех мерки и вече пия вода от извор само на 200км от тук. Вкусът е същия, цената е същата, само че спестявам изгорели газове на атмосферата.

Готварската сол е от Средиземно море. Звучи екзотично, но Атлантическият океан не е сладководен, така че и солта ми вече ще е местна. Млякото, яйцата, шунката, домакинската хартия, алкохола и дори шампоанът вече са локални. Някои от местните варианти ми допадат доста повече, особено шампоана. Има портокалов аромат.

Резултатът е, че без да си променям въобще начина на живот, намалявам значително личното ми замърсяване на атмосферата. Опитай и ти!

PS Купувайки местни продукти помагате на регионалната и на националнaта икономика. Освен това, от икономическа гледна точка е доста вероятно местните не-монополни продукти да са по-качествени от вносните монополни.