Звук.нет

С риск да ви разочаровам, в този пост няма да ми текат лигите по новия лъскав продукт на Apple. Вместо това ще кажа, че си мечтая някой ден да съм убедителен като Стийв Джобс.

Прегледах Stevenote-а и разбира се най-интересното (на 55-тата минута) е новия MacBook Air. В първите 4 минути говорене за “Въздуха”, Джобс споменава думите “тънък” или “дебел” 13 пъти, средно веднъж на всеки 18 секунди. Най-тънкият ноутбук - звучи страхотно, иноваторско, революционно. След като го разгледах дори си повъртях мишката около Buy бутона в онлайн магазина.

За интерлюдия, ето ви малко алуминиево порно. :)

Но се замислих откога дебелината е проблем на лаптопите? Скоростта - да. Теглото - да. Размерите - донякъде. Apple, обаче, не е първенец в нито една от тези области. А дебелината? Колко пъти не си могъл да се възползваш от нещо, само защото лаптопа ти е с 0.4 инча по-дебел отколкото ти е трябвало? Колко често ще го разнасям в пощенски плик? На колко места би влязъл Air-а, но не и друг лаптоп? Сещам се само едно и е нецензурно. :)

Ако се абстрахираме от лъскавия външен вид, MacBook Air е най-слабия компютър, предлаган от Apple в момента (по-слаб дори от Мини-то, което се води съвсем нисък клас). За сметка на това струва два пъти повече от по-мощния, но по-дебел с неприемливите 8мм, MacBook. Да не говорим, че батерията е вградена, което значи, че ако го ползвате сериозно, е гарантирано, че ще трябва да посети сервиза след около година, за да му сложат нова батерия и да ви вземат една-две стотачки. Колко нагло е да се продава продукт, който неизбежно ще трябва да се ремонтира в сервиза?

Та, искам да съм като Стийв Джобс. Ще правя все по-безмислени, но и по-лъскави неща, ще ги продавам все по-добре и ще взимам все повече пари. А всички ще ми се кефят.

* Заглавието е SMS, който получих днес от приятелка.

Сряда, 5 следобяд. “Патриарх Евтимий”, между “Витоша” и Петте кьошета. Воят на линейката се чува отдалеч и след 2 светофара време тя ни достига. Разбира се, шофьорите с далеч по-спешни работи са запълнили плътно и 5-те платна на булеварда. Черен софийски джип с кичозен тунинг се състезава с линейката и доволно се намества пред нея в лявата колона. След малко оранжевият микробус си проправя път до самото кръстовище, но е засечен от врачански “Кадет”, хванал с мръсна газ късното жълто на съседния светофар. След бързо спиране и повторно тръгване, линейката продължава из лабиринта до болницата.

Съдейки по почти самоубийственото, но и доста прецизно каране на линейката, подобни ситуации не са рядкост. Дано не ви трябват услугите им скоро.

PS Някой може да забърка една кампания в стил “Спаси живот - отбий вдясно!”.

PPS Всъщност селянията трудно се лекува, но ако не се купуваха кайени за линейки, можеха да се купят няколко хеликоптера, които да се справят с този проблем.

(от Джоди Бартън, видяно в Inhabitat)

След като сумати републиканци в САЩ прокарват безумната теза, че waterboarding (симулирано удавяне) не е мъчение, един човек е решил да го пробва. По думите му, би предпочел да му смажат пръстите с чук отколкото да го пробва отново. Разказът е потресаващ.

…на групата 15-годишни младежи в трамвай номер 7 в 6:30 сутринта на първи януари:

• “Смърт на ЦСКА.” (и вариацията “Ние не щеме чорбата.”)
• “България е велика страна, защото е създала Левски.” (отбора)
• “Ние не щеме комунизъм.”
• “Хаил Хитлер!” (и добавката “Хитлер е жив.”)
• “Вие не помните колко забавно беше когато падна комунизма.” (младежите са родени 92-93-та)

Позициите бяха изложени на висок глас за 5 спирки време, подкрепени от почти празна бутилка уиски. След това делегацията се оттегли, без да даде право на отговор на останалите возещи се.

PS Хвала на градския транспорт, че работеше денонощно. Бая ходене ни спести.