

Преди 18 години се возих за първи път на самолет. Традицията беше пътниците да ръкопляскат след меко кацане. Днес традицията явно е да се ръкопляска когато самолета най-после тръгне да излита след 1-2 часа чакане на пистата.
А един голям пътнически самолет гори до 8000 л. керосин за един час стоене на пистата.
Очаква ме заслужена планинска почивка, а там освен сноуборда и наденички с кисело зеле добре върви и четенето. Ето какво съм подбрал:

Обадих се на телефона на голяма компания. Вдигна компютърен глас, който се държеше да ми помогне. Докато се опитвах да го убедя, че искам да говоря с истински човек, изпсувах на глас. Компютърът затвори без колебание.
За справка: Трите закона на роботиката, както ги е формулирал Азимов. Още по-интересно: Четвърти и Пети закон, формулирани от Любен Дилов и Никола Кесаровски (!). Четвъртият ми допада особено. Друг такъв компютърен глас се прави, че пише на клавиатура, докато си върши работата.
Последните 24 часа прекарах без ток в апартамента ми. Електрическата компания решила, че никой не живее там. Преди малко го пуснаха и вече мога да публикувам следните бележки относно електричеството: